Дисперсия на светлината
Явлението дисперсия на светлината се наблюдава на границата между две среди, когато светлинен сноп се разлага на електромагнитни вълни с различна дължина на вълната (за видимия спектър – с различен цвят). Дисперсията се дължи на зависимостта на показателя на пречупване n от дължината на светлинната вълна λ (или от честотата ν). Цветната ивица при дисперсията на светлината се нарича дисперсионен спектър. Цветовете в спектъра са: червен, оранжев, жълт, зелен, син, тъмно син и виолетов. Спектърът на видимата светлина заема върху скалата на електромагнитните вълни участък с дължини на вълните от 7,5.10-7 (червени лъчи) до 3,9.10-7 (виолетови лъчи).
Разлагането на светлината на цветове е осъществено за първи път от Исак Нютон през 1666 г. Той пропуска сноп бяла светлина през стъклена триъгълна призма и върху екран наблюдава ивица от цветове. Цветните лъчи още при първото пречупване в призмата се отклоняват различно. Известно е, че ъгълът на пречупване зависи от ъгъла на падане и показателя на пречупване на призмата. Ъгълът на падане за всички вълни в бялата светлина е един и същ. Следователно показателят на пречупване за тях е различен. До този извод е стигал Нютон, без да разглежда светлината като вълна.
Разлагането на бялата слънчева светлина в природата се наблюдава под формата на дъга в небето след дъжд. Небесната дъга възниква в резултат от пречупване и отражение на слънчевата светлина от много дъждовни капки. Показателят на пречупване на водата е различен за различните цветове в бялата светлина и те се пречупват под различни ъгли. Червеният цвят се наблюдава под ъгъл 42о, а всички останали с пречупват в интервал до 40о. Понеже капката не е окръжност, а сфера, лъчите излизат от нея в 42-градусов конус. Наблюдателят вижда цветните лъчи от множество дъждовни капки, които лежат на части от конуса. За него сякаш капките лежат на част от окръжност, каквато е и формата на дъгата (виж рубрика Красива светлина).