Интерференция на светлината
Ако светлината от един монохроматичен източник се раздели на два снопа, вълните в тези снопове имат еднаква честота и постоянна фазова разлика. Такива монохроматични снопове се наричат кохерентни. Получаването на кохерентни вълни от два светлинни източника се оказва невъзможно поради характера на излъчването. Светлината се излъчва от атомите и молекулите, като продължителността на излъчването от всеки атом е от порядъка на 10-8 s. В източника на светлина излъчват огромен брой атоми, които се намират в хаотично движение. Липсата на съгласуваност (кохерентност) между трептенията на отделните атоми е причина за невъзможността да се получат кохерентни вълни. В пространството, в което се пресичат кохерентни светлинни снопове, се наблюдава явлението интерференция на светлината.
Интерференцията се състои в това, че в едни точки на пространството интензитетът на светлината трайно е по-малък от сумата на интензитетите на двата снопа, а в други точки е по-голям. С други думи - става преразпределение на енергията на вълните в пространството, като на едни места те трайно отслабват, а на други се усилват. Получената вълнова картина с изразени минимуми на едни места и максимуми на други се нарича интерференчна картина. Тя се обяснява с принципа на Хюйгенс - Френел: всички точки от пространството, до които е достигнал вълнов фронт, стават източници на нови вълни. Тези вълни интерферират и се получава вълновия фронт на резултантната вълна.
Интерференчна картина за първи път е наблюдавал Томас Юнг в експеримент от началото на 19-ти век. Юнг открива вълновата природа на светлината. През 1801 г. той формулира принципа на суперпозицията на вълните и обяснява светлинната интерференция.
При експеримента на Юнг светлина от точков източник се пропуска първо през един, а после през два успоредни тесни процепа и осветява екран, поставен перпендикулярно на лъчите. Светлинните лъчи, които преминават през двата процепа, са кохерентни и когато се наслагват върху екрана интерферират. Наблюдава се интерференчна картина, която се състои от редуващи се тъмни ивици (интерференчни минимуми) и светли ивици (интерференчни максимуми).
При експеримента на Юнг светлина от точков източник се пропуска първо през един, а после през два успоредни тесни процепа и осветява екран, поставен перпендикулярно на лъчите. Светлинните лъчи, които преминават през двата процепа, са кохерентни и когато се наслагват върху екрана интерферират. Наблюдава се интерференчна картина, която се състои от редуващи се тъмни ивици (интерференчни минимуми) и светли ивици (интерференчни максимуми).
Явлението интерференция се наблюдава в тънки слоеве, особено в слой несмесващи се течности като масло или нефт върху водна повърхност. Светлината интерферира от пътечките на компактдиск, от повърхността на сапунени мехури, от люспите на определени риби и от крилете на някои пеперуди и птици.
